Интервю със Стефан Лъвчиев за тениса на маса: първите мачове, тактиката край масата, треньорските успехи и битката с телефоните.
От държането за огражденията около масата на 3-годишна възраст до медалите от Държавните първенства и треньорските успехи – това е история за тениса на маса като начин на живот. За конкуренцията с легендите, дисциплината преди мач и битката за вниманието на днешното младо поколение.
Кой те запали по тениса на маса и помниш ли първия си официален мач?
Първите ми спомени в залата са отпреди дори да виждам добре над масата. Бил съм на 3-4-5 години, държах се за кошарите и огражденията, защото бяха по-високи от мен, докато баща ми играеше с други любители. Първият ми официален мач беше на турнира „Млад Олимпиец“ в Горна Оряховица (възраст до 12 години). Изядох доста бой тогава, но в крайна сметка постигнах 9 победи и 2 загуби и се класирах някъде назад. Загубих от Малинов (или Кълинов, не съм сигурен) и от Владо Лалев – „Бобъра“, който тогава беше в топ 3 на България.
В коя част от деня предпочиташ да тренираш?
Сутрин. Определено. Тогава противниците още спят, а аз съм свеж и приключвам мачовете бързо.
Какъв е стилът ти на игра?
Атакувам. Може би в момента играя малко „ретро“ атака, но винаги имам подготвени изненади за всеки, който ме подцени.
Имаш ли специален ритуал или рутина преди мач?
Рутината започва още от предната вечер – спазвам режим, гледам позитивен филм или си преживявам отново някой хубав момент. Сутринта ставам рано, за да събудя тялото и нервната си система. Не обичам да говоря с много хора преди мач, защото ми отвличат вниманието. Търся силата вътре в себе си.
Срещу съперник с кой стил на игра стават най-атрактивните ти срещи?
Удобни са ми много и различни стилове. Нямам един конкретен, който да предпочитам – за мен атракцията идва от самия тактически сблъсък и надиграването край масата, а не от стила на съперника.
Какво си казваш в най-напрегнатите моменти, когато резултатът е „на кантар“ в решителния гейм?
Просто си „конструирам точката“. Изключвам емоциите и преценявам в секундата – кога да играя на сигурно и кога да сменя тактиката според реакцията на противника, моята преценка и конкретното задание от треньора.
Кой е най-големият ти успех в спорта досега?
Ако нямаш успехи на национално ниво за мъже или жени, значи нищо не си направил. А международните отличия тежат много повече – Европейски, Световни, Балкански първенства... Поколението преди мен беше изключително силно, моето – също. Беше адски трудно да пробиеш в мъжкия национален отбор сред имена като Теодор Йорданов, Константин Парапанов, Тодор Кесов, Николай Солаков, а като включим и Гроздан Грозданов и Кирил Попов от моето поколение – страшна конкуренция.
Затова ценя изключително много бронзовия си медал за мъже от Държавното индивидуално първенство (ДИП), среброто на двойки със Светльо Беров и двата ми бронза на микс с Калина Христова и Надя Убчева. Като треньор – най-много ме топли титлата на дъщеря ми Лила Лъвчиева на сингъл до 12 години, както и серията титли на Оги Тодоров. Всички тези успехи са споделени с моя ментор и треньор Петър Петров.
Кое е най-якото нещо, което тенисът ти даде, и респективно – какво ти взе?
Спортът ми даде всичко и ми взе всичко. Колкото самочувствие и успехи ми донесе, толкова съмнения и загуби ми костваше. Едното без другото просто не може.
Ако трябва да убедиш едно хлапе да хване хилката вместо телефона, с какво точно ще го привлечеш към тениса на маса?
Всеки може с телефон в ръка – ела и опитай с ракета! Покажи, че не си като другите!
В това видео можете да видите какво отговори Стефан Лъвчиев на част от въпросите в социалните мрежи и имейл адреса на Нула Равни.
COMMENTS